Поезия

 

 

 

На Другите

Заглъхнал стон..Потиснат вик..

Думи неизречени.. Мисли неизказани..

Замряло време във изтръпнал миг..

Затворник без окови..Дърво от корена прерязано.

Съществувам! За да Ви има..

О,горко ми!!!

И прокуден и блажен Съм..

И наказан и възнаграден..

Да живея тук сега.Да дишам.

В сърцата Ваши,вечно да туптя..

Де ме усещате понякога като въздишка,

а понякога като отронена сълза.

Да Ви обичам,да Ви мразя..

Да Ви презирам и боготворя..

Че с нозете си, не друг,а Себе газя

И не другиму,а Себе си благодаря..

Така да бъде..Нека!

Избрах го в сетния си час..

Дори и него Вам обрекох,

Че другите,това съм Аз!

Откривайки Ви, Себе си откривах.

Във всеки чужд,Аз виждах мен.

И не друг,а само Аз погивах

На илюзията страшна в плен.

Залутан в своите въжделения…

Изгубвах Себе-то на много пъти..

Потънал в мрак и съжаление.

Не виждах изход във ума си.

Ту сигурно пристъпвах кат смъртта..

Ту пък ,колебелив като живота..

Надсмиващ се над собствената суета..

И надсмял над всеобщата Голгота..

И пак Ви казвам..Тез думи Аз на Себе Си говоря..

И всичко туй на Себе си мълвя..

Затворникът не ще да види пак Простора,

и няма да прегърне свойта свобода!

Докато Сам не почне да зазижда

духът сред каменни стени,

не ще да чува и не ще да вижда

И глухи..Слепи,ще са неговите дни.

Че тъй едничко можеш да узнаеш..

Кква е тайната. Къде заровен е Кивота?

И само туй е начин да познаеш,

и смисълът и пълнотата на живота.

Когато Сам във него приковеш се..

И доброволно му се отдадеш..

Когато Сам от всичко отречеш се..

И Сам на Себе си се предадеш!

И когато Себето във други разпознаеш…

И в страховете им,щом видиш своя страх

то ти на Себе,първо ще признаеш,

че страхът човешки,не е грях.

И ако в радостта на враговете си ликуваш..

Ако в болката им чужда плачеш..

Ако мигове безбройни скъташ..

Тогава знай,че си живял богато!

Но в капан ще паднеш безизходен..

Ще те на кръст разпънат,хиляди въпроси..

Защо като затворник си,а уж свободен?

И кой си ти?Какво си?

Там нейде имаше и свобода..

И сякаш трепет във Душата вкаменена..

Мъгляво бъдеще,неясен спомен..

И сякаш сън,от мястото където бе родена.

Напусто търсих Бога аз,

напусто време разпилявах..

Напразно чаках Неговият глас

и на празни думи се надявах.

Затуй сега затворникът говори..

Затуй безгласно Ви крещи.

Не Го търсете,във небивали покои!

Но потърсете Го във чуждите Души!!

Че Него дирех и издирвах..

В дар Нему, Себе си да принеса..

И скитах и не го намирах..

Но търсейки Го мисъл в мен назря..

Живота свой на Вас обрекох

И дадох му аз името Душа..

И в дар Себе си на Вас принесох,

наместо Богу дар да поднеса!.

И хвърлих се от Нищото,

и глух и сляп и ням..

Разкъсал собствената плът във Всичкото,

за да мога Ваша да създам.

Да бъда роб на всички Вас.

И пълновластен господар..

И лошия, опропастил живота Ви

И добрият,що го е спасил.

Да стана жертва…

Но да бъда и насилник.

Да бъда ваш палач ..

Но и да остана ваш закрилник.

Да ви се раздавам и ограбвам до безсилие..

Да бъда всичко и да бъда нищо.

И прекрачил през предела на усилията,

да разбера ,че съм изчерпал всичко.

Едва тогаз безумецът ще проумее

мъдростта на миналите бъднини.

И може глупаво да се засмее..

Да отхвърли смисълът дори.

Но за сетен път,наивно ще опита,

Мига във Времето да застопори..

И за сетен път духът му ще отлита ..

И ще потъва в непознати дълбини.

Там дето в мрака приютени,

са всичките му срутени мечти.

Там дето тръпнат,за да бъдат възродени.

Там дето сам потули ги..Уви!

Но щом събудил се е в Майа..

Преминал е през толкова лъжи

Безумецът,тогава вече знае

И кой е Той,и Другите кои били.

И тъй достигнал края,

В Искрата,Себе разпознал,

разгърнатият Аз в безкрая,

на другите искра раздал.

Psyhea

 

 

*******************

 

 

На теб..

Всичко което си..

И радост и мъка..

И всичко което не можеш да бъдеш..

Забрава,разлъка..

И любов и омраза

Смърт,възкресение..

Дива любовна зараза,

безумно човешко падение

На Теб,моя фалшива любов,

която измамно съня ми отнесе,

На Теб,мой злокобен покров,

що в Душата ми само разруха донесе..

Да създаваш живот,а после да бягаш..

Спокоен, дори да нехаеш..

Вечер в блажество да лягаш..

За своята плът,да не искаш да знаеш..

Но защо,страхливецо жалък,безумни..

покоя душевен с цената на детските сълзи градиш?

Та не знаеш ли,о,ти, слабоумни!

Че от сълзите детски,пожарища лумват?

А Господ с Потопи гаси ги?

29.01.2015

 

 

****************

 

И отново на Теб..

Години те търсих,Теб моя Любов,

жадна за ласки,за радост,за смях..

Безрасъдно се хвърлях в живота суров,

За страсти безумни,напразно копнях..

Дълго се лутах сред пусти Души..

в облаци дим,очите си скривах..

О,млъкни ти сърце,просто млъкни!

В поредната чаша лика му издирвах!

В пороци удавена..Ранена душа..

Поругана и смазана,

от бездушни,оловни крака..

Не разбра ли как си измамена,

и колко пъти оставаш сама…

Не разбра ли глупачке,любов не се търси!

Тя се създава!..

От нищото..Просто така.

Не в другия обич да просиш,

а обич сама да раздаваш.

Обич за други да носиш

и обич от теб да изгрява..

 

*****************

 

Молитва

посвещава се на Татко

За тебе Боже,скитам

из пътища и друми…

Молитвите в звезди оплитам,

звездите в думи..

Кажи ми Боже,неясния копнеж в гърдите,

с какво да утоля?

Вярата във Теб Единния,

как,с какво да заздравя?

Че са много,мили Боже,

пукнатините във Душата..

Клетница окаяна,не може

изход да намери от тъмата.

Че уж в Душата си те нося,

ала и в Душата си не те намирам..

Уж свидна рожба Твоя съм,не просто босяк..

Ала сиротен,ден след ден умирам.

Защо,защо,Ти мили Боже,

тъй мрачен и далечен ми стоиш?

И защо в сърцата ни любов не бива и не може..

А ти си непробуден, още спиш?

И какво да сторя,мили Боже,

та от сън дълбок да ги пробудя?

И с какво ли биле да прекадя туй човешко ложе,

та кошмарите му да прокудя?

Със какъв мехлем ли на душите,

раните им да лекувам?

Та да мине,да прогледнем сите..

И Единен да те видим-Съществуваш!

Ще кажеш,знам-С Любов да го направя!

Ала любовта какво е?Туй самият Аз не зная..

Та за туй Те Тебе, моля,Боже!

Припомни ми,помогни ми пак да я позная..

Прегърни ме силно,никога не ме изпускай,Боже.

Тъй щото и да падна,винаги да зная..

Че не орисия злокобна Душата ми гложе,

А от Тебе паднал съм!От Рая..

И тогава мили Боже, .

без страх,без гняв,Аз сам..

в ръцете твои Себе ще положа.

защото припознал съм Те и вече знам..

Щом отново с Твоята Любов ме озариш,

и в страстите човешки отново да пропадна,

на своите криле Ти Боже,щом ще ме крепиш,

,

ще знам,че всъщност жив съм,а не паднал!

Psyhea 31.08.2014

 

****************************

 

Път

Щом по пътя вървиш,то ще падаш и ставаш.

И ще тръгваш напред..

Ще залиташ встрани..

А той,пътят безкраен се шири пред теб,

и нямаш избор,освен да вървиш..

Да поискаш,може да спреш…

В лъжовна сянка да се подслониш.

Но не оставай ти дълго в стоеж..

Пътят е път..За да се върви.

И ако менгемето житейско,

стегне душата в обръчи здрави,

ти не обръщай внимание,

много не страдай..

И ако от болка скован си,

то нека..И туй е награда.

Че мнозина са звани,а малцина призвани,

в таз Вселенска наслада!

 

********************************

 

Сломена

Аз не исках да бъда родена

Аз не исках да бъда жена,

Аз не исках от бури да бъда сломена,

но тя..Душата така пожела..

И боли,и боли..И боли..

И сякаш спиране няма..

За да се с болката слееш в едно,

а с тъгата да станеш,приятелка пряма.

И боли,и боли..И боли..

Зарад идеи угаснали,мъртва жарава..

Зарад надеждите тайни за магически дни,

Зарад илюзии срутени в злокобна забрава..

И заради всички разбити мечти.

Ежедневно умирам.

По-малко.На парчета.

Уж смисъл в битието намирам,

уж смисъл в орисията клета…

А Душата,разпилени късове злато

Потъмняло..без никакъв блясък

Мъртва в човешки одежди,

ала жива в агонизиращ крясък

Че не я убиват клетви и закани.

Ни люти ругатни..

Не я убиват ни нагани,

ни пистолет,ни шпага,ни стрели..

Погубвана от реалността студена,

и от изтръгнатите и мечти,

от завист,безчовечие,докрай сломена.

И сякаш куха,празна..,но крещи!

 

******************************************

 

Омраза

Тя те връхлита внезапно..

С неочакван замах.

И помита те целия..

прави те пепел и прах.

И не знаеш,защо?

И не знаеш кога..

Причинена от нищо,

но в сърцето боде.

Тя е болест коварна,

болест без лек..

Тя е сила кошмарна

що съсипва човек..

И няма,няма разлъка

с таз болест отровна.

Дорде не изтлееш от мъка,

ще я чувстваш съдбовна.

А той лекът..

Стеаен е във теб,през цялото време

Но сам избира човекът

и съдбата и своето бреме.

.

**********************

 

Жива

В любов съм зачената

в екстаз ще умра.

Моят татко е вятъра,

моя майка – нощта.

Снагата ми -дива стихия..

Сърцето-безплътна мечта..

Не,не ме търсете във времето.

Аз съм само искра.

За миг мога да лумна,

в пожарища диви дори горя..

Емоции,страсти и чувства безумни,

Душата ми нека тъкат..

Нека Човек съм,макар и за кратко.

И в агония зърна белия свят..

Само така крила ще пораснат..

И само така пак ще летя..

.

*********************

 

В черна дупка нека се затрия..

В най-безвечната тъма..

В безпощадния въртеж да се изтрие

Всеки миг , що ме сътворил така.

Да изчезна,да ме няма..

В нищото да се разтворя яко дим..

Тъй,щото спомен даже не остане,

че,бил съм нявга жив..

В безпричинното,причина нека стана..

Безсъвестна и несътворена..

Далеч от всичко и от всички..

Просто мисъл вечна и нетленна..

 

**************

 

Спомен за бъдещето

Ден след ден,година след година..

Минутите се сменят,месеци,сезони…

Много времена през мен преминаха

Но душата ми е още във агония..

Нещо неразбрано и незнайно..

Премълчано,неизречено..Потайно.

Образ с времето поизбледнял..

Сливащ се със сенки,хора..

Сякаш там във времето е спрял,

споменът нестихващ,неуморен..

Как връхлиташ ме със сила!

Сякаш да ме смажеш,да ме няма!

Сякаш,че да си вълната що отмива

всички спомени,като мехурчета от пяна..

В мен се блъскаш като във скала,

ала моето сърце не е от камък..

И не зная колко дълго бурята ще устоя..

И как без теб да продължа нататък…

Единствено в мечтите бих могла,

Живота си да ти отдам,без никакъв остатък

Единствено в мечтите си успявам,

За теб Света да прерисувам отначало..

Да те даря със всичките небесни светила

За теб да прекроя Небето и Земята..

Да ти разстеля цялата Безкрайна Шир,

И отново да пресътворя Дъгата

С едно дихание създавам Мир..

Вземи го!

И предай нататък..

2015

 

**************

 

На мама и татко

В ноща споходи ме усмивка,

разстла се в мен като река,

И в съня ми сякаш,за почивка,

приседна тихо любовта..

Учудена погледнах я в очите,

и толкоз спомени видях..

В блаженното отлитане на дните,

аз майка,татко разпознах!

Дошли те бяха от далеко,

да зърнат свойта дъщеря,

с *ураж във бъднини нелеки,

и смелост, да я подкрепят.

В очите майчини – небесна синева,

аз мъката и радостта съзрях,

Във бащиния поглед – каменна скала,

на духа човешки силата видях.

За мене изградиха свят,

построен от звездна светлина.

Познатия , спокоен пристан

на детството ми дал крила..

И ето,че в съня ми се завръщат

на грешника отново,прошка да дадат,

Обичаме те мила,дъще!

И прощаваме ти за пореден път.

И не се кори,не се терзай!

Животът го живей сега!

За миналото много се не кай!

изпускаш бъдещето си така!

А ние тука сме до тебе.

Помни,не си сама!

До сетни сили в дните си раздай се,

И ще се видим след това.

Вселената безкрайна те очаква!

И ние също, с трепет и любов,

Ще отидем там където пожелаем

Свят да съградим,напълно нов..

Psyhea 21.1.2017

 

************************

 

Има поверие за белите лебеди,

че от всички най-верни били..

Казват,тях скръбта го стопявала

като сняг във кристални води.

Обичали само веднъж във живота..

Със силна и страстна любов

Обичали те до мига

във който смъртта не ги раздели.

И дори и тогава,във своята болка

преплитали нежно глави,

и чакали,чакали те,

докато смъртта не ги раздели

София 1992

 

 

Раздяла

Безпрогледна пъстра светлина,

забавен шеметен въртеж,

прохладна жива топлина

начало на Съдбовния градеж..

От прегръдката Ти топла,

сякаш някой ме изтръгна.

И напълно глух за мойте вопли,

тихо рече : – Тръгвай!

Аз погледнах Те в очите,

подирих взора даващ ми криле,

преглътнах някак си сълзите,

И казах – Да..Добре..

Поех си дъх дълбоко,като за последно,

с аромата Твой да се опия,

да му се насити и сърцето бедно,

и пиян да изживея тази орисия.

Ти усмихна се,широко,сияйно.

Прегърна ме и обичта Ти ме обви..

И от думи някакви за мен незнайни…

“Ще бъда винаги до теб !”…това го различих.

Ти обеща,Аз повярвах.

И смело поех по пътя напред.

Онези които обичат,винаги вярват,

А обич и вяра,винаги дават криле.

Ти обеща.И аз обещание дадох.

Да вярвам и помня,че Си винаги с мен.

И градежът що преди не успяхме,

от основи да вдигна,в новия ден.

И всичко си казахме вече,

Не остана и дума що да тежи..

А мигът за раздяла,сякаш изтече..

Хайде,за последно ме Ти прегърни!

24.09.2017

 

Сбогуване

Водопад от цветна пъстрота.
С тътена на мощ и сила
Жизнерадостна,стремежна бързина
В прегръдките си Слънце приютила

Усмивката угасна и смехът утихна..
Стопи се цветната ти светлина.
Кръговрата шеметен притихна.
И настъпи огледална тишина..

Смехът ти няма да ни сгрява,
и отсъствието ти ще тежи.
И спомените ще ни нараняват..
Но раздялата..Тя винаги боли!

Ти пое по вечния си път.
След теб остават болка и тъга.
Ала сълзите ни не бива да те спрат..
Върви Приятелю,върви към своята дъга!

За последно усмихни се нашироко..
Крилата мощни,силно разтвори..
И лети,лети делеко и високо
В най-светли и просторни висини!

Psyhea 29.01.2018

Почивай в мир,Душа красива!Обичта ми винаги ще е с теб